Гей запознанства - gay dating.Български сайт за гей запознанства.

Гей живот!

Във времето, когато светът е футбол, когато МВР убива един интелектуален сайт, България се тресе от Гей-парад. Много интелектуална енергия се хаби по форумите във връзка с предстоящата проява на обратните. Много блогъри взеха отношение по този въпрос. Едни подкрепят, хората с обратна сексуална ориентация, други - не. Какво обаче ми прави впечатление: Подкрепящите гей-парада са много по-агресивни от противниците на тази проява. Аз също изказах моето мнение в коментар на една публикация. По принцип нямам нищо против гейовете, но не подкрепям парада. Не виждам какъв е смисъла да се парадира, когато никой не ти пречи да си лягаш с когото искаш. Тук помествам изцяло моя коментар в блога на Тодор Сантов във връзка с този въпрос:

Браво г-н Кънев! Точно в десятката!
Не мога да разбера как аз изразявам ежедневно моята хетеросексуалност по начин, който е аморален.
Докато Сантов много ясно е написал, че на гей-парадите не само заявяват своята сексуална ориентация, но и пропагандират аморалност.
И според Вас трябва да напусна Европейския съюз, за да мога да имам право на изява?!... Браво!

 

Дайте да не се заблуждаваме. Когато се дискутира по тоя въпрос, трябва да се имат в предвид две становища; това за Еволюцията и това за Креативизма. Ако вярваме на Дарвин, то ни е позволено да пропагандираме всичко, ще си еволюираме от маймунките и т.н. Но за мен е обидно да ми казват, че произлизам от маймуна.
Ако пък сме вярващи хора и признаваме Твореца като създател, трябва да признаем и Библията, която е Неговото слово. А там много ясно са дадени постановките по този въпрос:Левит 18:22, 20:13.
Друг въпрос е дали Европа подкрепя или не тази позиция. Навремето единствен Галилей мислеше различно от другите и се оказа, че само той е прав. Това, че много европейски институции са приели едни закони, все още не означава, че са прави. Много хора от тези институции също са обратни. Човечеството върви към разпад, именно поради невярване в Бога от където идва и сексуалната разюзданост. ЕС дълго няма да просъществува (виж Дан.), защото ни чака един нов Вавилон.
Ако това беше нормално, то ние не бихме съществували, както и цялото човечество. Е, това ли е другия вид нормалност?!...Благодаря! Още не е открит друг начин на размножение, освен този, който е определил Създателя. Бит.1:27,28.


 

Съвременното клониране също доказва истината дадена в Словото. Бит. 2:21,22
И трябва да сме наясно, или сме вярващи демократи, или сме атеисти. Ако сме от вторите, тогава можем да расъждаваме и пропагандираме каквото искаме, не съм аз този, който ще съди различните. Но проспериращата демокрация дължи успехите си на вярата. Където няма вяра има престъпления, защото няма друг коректив за поведението на човека. Само голата съвест е недостатъчна, защото винаги можем да се споразумеем с нея.

Невярващите "демократи" строят демокрация от типа на българската.

Не можем да приемаме едни неща от Словото, а други да игнорираме, според както ни е удобно или защото Европата така го прави. Една жена не може да бъде полубременна, тя е или бременна, или - не.
Нямам нищо против хората с обратна сексуална ориентация (достатъчно им е това наказание, че са такива), но постоянно да ми навират в очите тяхната сексуална ненормалност - Basta.
За себе си разбрах, че хората, които най-ревностно защитават парадите имат същата ориентация като тях и разбира се с тях не мога да споря. Те защитават самите себе си и са прави, както и аз за себе си.
Хайде със здраве!
24 юни 2010 14:47

Аз обаче си мисля, че целта на тези паради не е да ги признаят, че съществуват като общество, защото това вече е факт. Целта е друга, по-голяма, но да видим до къде ще стигне всичко. Факта, че ДСБ подкрепя парада не е добър знак. Този акт на безпринципност не мисля, че ще донесе повече гласове на Иван Костов, може би обратното. На мен самия не може да ми повлияят такива неща, но много хора ще бъдат отблъснати.

 

bulgayria (bghomo.comTM) е уеб сайт за гей живота в България. Сайтът няма за цел да защищава нечии права или да проповядва хомосексуализъм. Идеята е постепенно да се покрият достатъчно теми, които биха интересували обикновения гей българин, т.е. всичко, което се случва в България и света, погледнати през очите на гей мъжа. bulgayria отдавна е мястото, където много момчета срещат любовта, намират си приятел или просто поредната авантюра (е, има и разочарования).

Цитирането на имена в анонси, статии или други места в този сайт, не определя и не предполага сексуалната ориентация на цитираните лица.

Въпреки, че сайтът не включва фронтална голота или пряко сексуално съдържание, някои статии, обяви или постинги биха могли да звучат твърде еротично. Ако не Ви е приятно гледането и/или четенето на подобни материали, молим да затворите този прозорец.

В една лятна вечер се приготвям за среща. Намирам се в регионален център на България, в един от тези градове, които са с мрежа за градски транспорт, но пък след няколко разговора се придобива впечатлението, че наистина всички се познават и градът е толкова малък, че няма нужда от автобуси.

Времето е топло, затова залагам на тениска и къси панталони. Дрехите ще помогнат да бъда разпознат. Не че е необходимо, предвид това, че в ранната вечер на площада сме единствените, очакващи някого. "Здравей", казвам приятелски и махам с ръка отдалеч. Мълчание. Объркал ли съм се? "Здравей", пробвам отново. Този път се чува едно тихо "Здрасти". Той е. Започва първата ми среща в малкия град.

Ники се държи като информатор на "Свободна Европа" по време на студената война – отговаря в телеграфен стил на безобидните ми въпроси, без дори да ме погледне.
Въпреки че българският гей парад мина отдавна, темата за живота на хомосексуалните жени и мъже е силно актуална в момента в световен план – преди седмица Нова Зеландия стана 14-ата поред държава в света и първата в Азиатско-Тихоокеанския регион, която узакони хомосексуалните бракове, а в Русия Владимир Путин подписа закон срещу "пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения". Новият закон даде началото на международно движение за бойкот на зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 година. Пред много от руските посолства по света се провеждат протестни акции като например пребоядисване в цветовете на дъгата на пешеходната пътека пред посолството в Стокхолм.

Междувременно Маша Гесен, известната руска журналистка и писателка, обяви, че след много борба емигрира в Америка заедно с партньорката си и трите си деца, страхувайки се, че по силата на новия закон децата й ще бъдат отнети. Събитията в Русия принудиха британския актьор Уентуърт Милър, станал популярен с ролята на Майкъл Скофийлд от сериала "Бягство от затвора", да разкрие своята хомосексуална ориентация миналата седмица. Актьорът се реши на тази стъпка, за да обясни защо отказва покана да посети страната.

В контекста на събитията Light реши види как живеят хората с хомосексуална ориентация, как се справят с различието извън анонимността на София и големите градове на България и как успяват да установят контакт. За целта заминавам за избран град в провинцията, където ще се опитам да разбера повече за ежедневието на гей жителите му от самия извор, без да размахвам журналистическа карта.

Първата крачка не е към местния гей клуб или кафене – такива, разбира се, няма, а към световната мрежа. Правя си профил в популярен, препоръчан от познат, сайт, известен с това, че събира най-голямата разкрепостена общност в България. Описвам се, без да скривам детайли, слагам няколко изречения за поздрав и съм готов. Първото съобщение пристига на третата минута с малко пиукане. Чувствам се като в ерата на чатовете от края на 90-те.

Гей активисти, социолози и сексолози не успяват да се споразумеят за точния процент хомосексуални мъже и жени в обществото, но според някои дори 10 процента могат да предпочитат собствения си пол. Ако приемем това число за вярно с, признавам си, голямо опрощение, в града би трябвало да има около 10 хиляди жители с алтернативна сексуална ориентация. От тях около 50 са със собствен профил на сайта. От тази група само 1-2 имат смелостта да покажат лицето си – повечето профили са без снимка и с изключително минималистично описание.

По препоръка на същия познат пробвам и още един канал за запознанства – мобилния ми телефон. Инсталирам най-популярното приложение за гей запознанства, чието най-голямо предимство е, че показва всички останали юзъри, класирайки ги по разстояние, общо 30 на брой. Ако в София най-близкият потребител на апликацията може и да е на 500 метра (по логиката на апликацията с него съответно е и евентуалната среща или бърз секс), тук той се намира в съседния по-голям град, на около 100 километра от мен. Една късна вечер половината от ползвателите на приложението се оказаха дори в Турция, на няколкостотин километра от мен. Оставам си на сайта, видяло се е, че смартфонът няма да ми е от полза.

Лицето е най-стриктно пазената тайна, но това далеч не важи за други части на тялото – често на второто изречение събеседниците ми предлагат да ги огледам на видеочата.
Неочаквано за мен следващите дни прекарвам в опити да получа снимки. Като нов на сайта се радвам на засилено внимание, което обаче не означава, че знам с кого разговарям. Моите събеседници далеч не показват интерес и с кого общуват (също нямам снимка) – нито веднъж не съм помолен поне да се опиша с думи. Страхът от разкриване превръща обикновената размяна на снимки в много дълъг процес, често без завършек.

Лицето е най-строго пазената тайна, но това далеч не важи за други части на тялото – често на второто изречение събеседниците ми предлагат да ги огледам на видеочата. Един от тях, зарадван от новото лице в града, дори напуска работа за малко, за да се включи от вкъщи с предложение за видеочат. "Не може ли просто една снимка, продължавам да недоумявам?" "Е, успех с това. Нали дискретност трябва да има", е отговорът на мъжа. Забелязвам, че дискретност е най-често повтаряната дума в сайта. Най-големият плюс, освен природните дадености, явно е дискретността - да не се набиваш на очи и да не пишеш във Фейсбук къде и с кого си бил.

Друг пък ми предлага "да се позабавляваме" още с първото изречение и ми праща покана за видеочат. "Разкажи ми нещо за себе си", моля го. "Всичко съм си написал." Чета – зодия Рак, 37 години. Няма повече информация. "Без снимка няма да стане", отговарям. Кандидатът заглъхва.

След продължителни покани за видеочат, идващи от малки градове от цяла България, решавам да видя как точно изглежда тази самопрезентация. След зареждането му – "може и на Скайп, по-бързо е", както уточнява човекът зад камерата, пред очите ми се открива стая в панелен апартамент със соц привкус в обзавеждането. Звукът е изключен. "Събеседникът" ми се показа по боксерки, завърта се няколко пъти, след което изключва камерата и пише: "Харесваш ли ме?". Лицето, разбира се, остава скрито. Едва по-късно Ники, нека го наречем така, обяснява защо никой няма против да ми се покаже дори и без боксерки по камерата, но всички ми се смеят, когато помоля за снимка. "От камерата не остават никакви следи."

 

Ники е симпатяга. Снимките, които мога да разгледам, разкриват поддържано тяло, лицето остава тайна. По-различен е от повечето ми събеседници, защото не ми задава двата най-чести въпроса в чата: Имаш ли терен и имаш ли кола? При липса на терен, какъвто е случаят с повечето, които според техните профили още живеят с родителите си или с нищо неподозиращи съпруги, автомобилът е най-ценната придобивка. Освен през лятото, когато горите край града служат за алтернатива на задната седалка. Отговаряйки, че нямам нито терен, нито кола, губя повечето от разговорите. Ники остава, но не разкрива много за себе си ("Оттук ли си?" – "Какво значение има", отговаря). Говорим си за времето, хобита и срещи с приятели. Също, верен на неписаното правило, според което разкриваш възможно най-малко за себе си, не задава и много въпроси. "Веднъж един се пробва да ми създава проблеми, но забрави една подробност – беше ми казал прекалено много неща за себе си. За негов късмет не бих ги използвал срещу него, но тук нещата са така: "включи си камерката и си мълчи."

След няколко дни разговори най-накрая се уговаряме да се видим. "Дано не стане някой гаф", притеснява се. Обещавам, че нищо лошо няма да се случи. Срещаме се на площада. Подавам ръка и си казвам името. Не чувам неговото. "Има ли значение", отговаря ми с въпрос. Видимо е притеснен макар и около нас да няма никого. Предлагам да пием по нещо. Няма да стане. Ще се разхождаме – двама мъже, ходещи заедно по улицата, явно събуждат по-малко подозрение, отколкото двама мъже с по бира в ръка в бар в топла юлска вечер.

През първите 20 минути на разходката Ники се държи като информатор на "Свободна Европа" по време на студената война – отговаря в телеграфен стил на безобидните ми въпроси, без дори да ме погледне. "Трябва много да си пазиш гърба", споделя, когато го питам за правилата за оцеляване в малкия град. Някои, в това число и Ники, си пазят гърба с помощта на приятелка. Това обяснява защо в сайта съм посещаван много често от мъже, които според профила им се интересуват само от жени. По техните съобщения и покани мога да съдя, че истината е по-различна. "Не ги гледай какво пишат, харесват си мъжко. Това е еснафски град," обяснява ми един от местните на сайта. Тези без приятелки пък ограничават локалните контакти до минимум.

Атанас е по-възрастен от Ники и се съгласява бързо на среща. За мое учудване този път дори можем да пием по нещо. Той е приятен събеседник. Роден е в много по-малък град, харесва му тук. Има прилична работа и добра среда. Най-близките му приятели знаят, че е гей, но в работата минава просто за ерген. Атанас има много малко гей познати в града, "хора, с които се поддържаме", и отдавна е изгубил надеждата, че ще може да създаде тук някаква по-сериозна връзка. "Просто е невъзможно. Половината са женени, другата половина умират от страх. Кой нормален ще се премести да живее при приятеля си тук? Та нали веднага ще се разчуе", казва ми. По-младият Ники ми разказва, че никои от местните хомосексуалисти няма продължителна връзка в града. "По съображения за сигурност се пътува, на всеки гаджето е в някой друг по-голям град. Утвърдена практика."

Ники е по-различен е от повечето ми събеседници, защото не ми задава двата най-чести въпроса в чата: Имаш ли терен и имаш ли кола?
Каква е алтернативата? София, Пловдив или Варна? Ники и Атанас обаче не искат да се местят, макар и да признават, че животът в малкия град за един хомосексуален мъж е огромно предизвикателство. "Писнало ми е", чувам често. За единия София дори и не съществува като възможност. "Ужасен град", казва и започва история за първото си и последно посещение в един от столичните гей клубове. Кимам с глава, правейки се, че съм чувал за него. За посетителя от малкия град целуващите се в тоалетните двойки идват в повече. Също както и агресивните свалки, с цел единствено бърз секс, запазена марка на този тип заведения. Така и двамата се оказват туристи за уикенда в търсене на нещо по-обещаващо. Ники всъщност твърди, че не търси нищо определено. Историите му обаче разкриват желание за нещо, което макар и напълно невидимо за останалите, има по-дълъг срок на годност от една вечер.

Вече ме е опознал ("свестен софиянец си") и дори си позволява да ме гледа в очите от време на време. Присядаме на пейка и Ники си изважда телефона. "Дай сега да видим кой е онлайн." Никой. Градът заедно с неговите гейове явно се приготвя за сън. "Е, нищо, дай да ти ги представя." Виждам познатите вече снимки със замазани лица на фона на секцията в хола, слипове с изпъкнали членове или някой друг изпъчен мускул или плосък корем. Ники знае кой се крие зад някои от снимките. "Барман, шофьор, учител, адвокат, този го прави за пари, адвокат, актьор май", изрежда. Откъде ги познава? Бил ли е на срещи с всички тях? Срещат ли се в по-голям кръг? Оказва се, информацията е събирана "оттук оттам", с помощта на "моите си хора", като всъщност с поне половината от тях Ники дори не се е виждал и не знае как изглеждат. Оставам с впечатлението, че хората, скрити зад профила без снимка, също знаят за него. За миг си представям как би изглеждал един ден със сериозна доза параноя в него.

Атанас пък ми разкрива тактиката за пресяване на сайта. Преди да се стигне до среща, има усилена комуникация, която протича от няколко профила едновременно. Решавайки да прецени някого, Атанас разговаря с "кандидата" от различните си профили на различни теми. Ако кандидатът е постоянен на всичките няколко чата и поддържа впечатлението от първия профил, в крайна сметка се стига до среща. Замислям се, ако всеки прилага тази тактика, колко от 50-те гей профила в този град са истински и колко служат само за проверка...

Сещам се за една статия в New York Magazine за подземния гей живот в Багдад и сложната система за комуникация с нейните множество кодирани SMS съобщения между хомосексуалните в Ирак. Слушайки обясненията на Наско, не мога да изкарам тази статия от главата си. Атанас разкрива, че някои от мъжете всъщност дори не живеят в този град, но от съображения за сигурност, сякаш липсата на снимка и каквато и да е информация не стигат, пишат, че са оттук. Тоест бройката е още по-малка? – добавям. Не съвсем, предвид това, че получавам и съобщения от мъже, регистрирани в съседните градове, които ме информираха, че всъщност се намираме в един и същ град. А къде се срещат тези, които нямат дори профил? Цял живот ли прекарват в пазене на своята тайна? Решавам да не питам за това.

Срещата с Ники е към своя край. Нямам терен, нямам кола. Предвидливо обяснявам по-рано, че не обичам гората. Ясно е, че ще се разделим просто така. И въпреки това се чувствам задължен да се извиня. "Луд ли си, човече? Няма защо. Аз ти благодаря. Аз наистина исках само да си поговоря."
Как се казва? Така и не ми каза. Но аз знаех. Разбира се, от някой друг.


Тагове: гей запознанства,
секс истории , бисексуалност

 

Секс пози за гей мъже

интернет пари